110 години – силен казашки дух

През 1908 година, чрез царски указ, Фердинанд обявява съществуването на едно райско кътче в България, в което днес живеят около 400 жители. Сред тях са най-вече потомци на донски и кубански казаци, които преди повече от 300 години са били прокудени от религиозните реформи на руския патриарх Никон и наложената от Петър Велики европеизация.
През 1905 година, Матей Русов тръгнал със семейството си да дири подслон при роднини в Турция. Историята разказва, че пътят му минавал край Варненския залив. Мястото му се видяло хубаво. Харесало му много. И как няма? Спокойствие, тишина и вода пълна с риба. Фамилията се настанила на късче земя, а след нея започнали да прииждат и други казаци. Така през 1908 година, с царски указ на Фердинанд се съобщава съществуването на с.Казашка махала.

През 1952 година, селото е преименувано на с.Казашко.
Днес с.Казашко е дом на около 400 жители. 400 сплотени жители, които се грижат историята и духът на казаците да живее вечно. Всяка година, август месец, жителите на с.Казашко прзнуват своя автентичен празник – “Посрещане на рибаря”. Тази година, празникът съвпадна със 110-годишнината от обявяването на селото.

Кметицата-атаман Гергана Петкова е начело на селото вече пети мандат. И тази година усилията й по организацията се отблагодариха с усмивките и удоволствието на гостите, на празненството. Както всяка година, разноцветни казашки носии и типични песни, музика и танци, оцветиха и огласиха цялото село. И не приключвиха до тук. Демонстрация на бойни техники, шоу с коне и конна езда и разбира се, ежегодното награждаване за най-поддържано пространство в двора и около къщата.

Ако търсите необичайна среща, с необичаен бит и колорит, мястото е село Казашко. Вероятността да се влюбите в това райско кътче е 100%.