Успешни техники за справяне със страха

Съществуват различни методи и техники, които ни помагат да се справим със страховете си. Те са свързани първоначално с опознаването на страховете, с умението да се съсредоточаваме върху тях, да изследваме как страха се отразява на тялото и на психиката ни и чак след това да научаваме как да го контролираме.

За да овладеете страха, на първо място трябва да го познавате. Страхът се преодолява със знание, опознаване и разбиране. Отричането и подтискането няма да ви помогне. Както казва Уейн Дайър:

„Когато изстискате един портокал, получавате сок, защото това има в него. Същият принцип е верен и за вас. Когато някой ви притисне – подложи ви на натиск – излиза онова, което е вътре. Ако не ви харесва какво има във вас, можете да го промените, като промените мислите си“.

А сега ви предлагам една лесна техника за работа със страховете:

1. Като начало, вземете си малък, джобен тефтер и го носете със себе си. Обещайте си, че ще бъдете особено чувствителни и възприемчиви към всяко чувство на безпокойство, което опита да ви завладее. В такива моменти, опитайте не да изгоните тревогата, а да опишете в тефтера какво чувствате.

Назоваването на страха и обличането му във форма е първата стъпка към неговото овладяване. Старайте се да записвате дори най- дребните неща, които ви притесняват. Предлагам ви списък от категории, където често страхът се проявява. Списък, който ще ви помогне лесно да идентифицирате собствените си страхове:

– Страх от неизвестното – обикновено  го съпътстват страх от смъртта, страх от Божие наказание, страх от негативни бъдещи случвания, страх от липса на контрол върху живота ни.

– Страх от провал – често води до тревоги за способността ни за справяне в работата и семейството, критичност към другите и себе си, отбранително поведение, несигурност при предприемане и реализиране на цели и действия

– Страх от телесни увреждания и болести – проявява се често в страх от катастрофи, страх от бактерии, болести и болка, страх от затворени пространства и височини

– Страх от липса на одобрение – води до страх от това, че ще ни се присмеят, срамежливост, колебливост при огласяване на собствени идеи, страх от публични изказвания, лесно притеснение

– Страх от липса на любов – проявява се често в ревност и собственическо чувство, чувството че не си обичан, чувство за отхвърленост, комплекс за малоценност и неувереност, чувството че не си потребен.

– Специфични лични страхове – такива са: страх, че няма да бъдем разбрани, страх от емоционално нараняване, от сексуална неадекватност. Страх, че точно определен човек ще ни унищожи. Страх от насекоми и др.

Определете си минимум една седмица, през която да попълвате личния си списък и ще получите яснота за основните видове страхове, които ви измъчват. Необходимо е да бъдете изключително наблюдателни, целенасочени и честни със себе си.

След като сте описали страховете си и имате своя списък, започнете да задавате въпроси. Въпроси от типа: Къде е коренът на този страх? Кога за пръв път се е появил? Кои са пусковите механизми, които задействат страха? и др., ще ви позволят да получите внушение или чувство от дълбоките пластове на своя ум. Запишете го.

Докато работите всекидневно със своя списък, ще усетите как знанието и разбирането ви нарастват с всяка изминала минута. Знанието и опитът са велика противоотрова за страха, безпокойството и тревожността.

Бъдете упорити! Колкото повече и по-дълбоко се вглеждате в себе си, толкова по-уверени ставате и постигате контрол върху емоциите, мислите, действията си и живота, във всичките му проявления.

По-долу са описани още няколко техники, които можете да използвате:

2. Фокусиране върху страха – за да изследваме как страхът ни се отразява, какви усещания и чувства предизвиква в нас, каква част от живота ни е, кое е от значение за определен страх, е важно да се съсредоточим върху него. Това може да стане и чрез дихателно упражнение. Да се фокусираме върху дишането е съществена част от работата със страховете ни. Страхът не е сам в съзнанието ни, той е позициониран и в тялото ни. Можем да усетим, докато сме под влияние на страха, как ни се свива корема, заболяват ни гърдите, получаваме сърцебиене, сухота в устата, изпотяваме се и т.н.
Още на инстинктивно ниво ние знаем, че ако задържим дъха си, намаляваме нивото на болката и страха и затова го правим неусетно. Но така намаляваме и нивото на жизненост и благополучие. Също така, когато блокираме дадени негативни емоции, с тях блокираме, за съжаление,и положителните. Дихателните упражнения помагат да развием както усет за връзката между страха и тялото, така и за страховете ни по принцип и положителните ни емоции. В следствие на тази техника, ние започваме да се чувстваме по-жизнени и можем да очакваме, че силата на страховете ни ще намалее.

За целта е необходимо да заемем тази позиция, която е най-удобна за тялото ни и да започнем да вдишваме и издишваме дълбоко и да се концентрираме върху отпуснатостта на тялото ни. Съществуват множество дихателни техники, сред които да изберем най-подходящата за нас.

3. Журнал на страховете – ако пишем за страховете си, ще можем да ги проучим, да ги разберем и от там, да намалим влиянието им върху живота ни. Може да записваме какво си представяме, какво тялото ни изживява, какви вярвания имаме във връзка със страховете си. Да записваме мислите си, чувствата си, образите, усещанията си, спомените, е безценна помощ за намаляване на страховете. Журналът ни позволява, не само да описваме настоящите си преживявания, но и да наблюдаваме как те се променят във времето. Препрочитането му ни помага да се усещаме по-жизнени, когато видим, че сме постигнали дадени резултати.

4. Партньор за изслушване – да споделяме чувствата си с друг човек е важен аспект на приемането на страха. Обикновено напъхваме страховете си, най-мъчителните си чувства и образи в някое тъмно кътче от нас. Добре би било да ги извадим на светло, за да можем да се изправим срещу тях. За да не ни се струва твърде страшно и трудно това начинание, е удачно да имаме партньор, който да слуша най-личните ни мисли и чувства.

Често най-голямата трудност е свързана с това да признаем пред себе си и другите, че имаме страхове и то такива, които са ирационални и с които не можем да се справим. Също така често си мислим, че никой не го интересува какво се случва с нас. Все пак нека не забравяме, че всяко човешко същество има страхове и голямата част от тях водят началото от детството. Тези, които твърдят, че са безстрашни, се заблуждават и не познават себе си. Все пак повечето хора си дават сметка, че имат страхове. Просто много вярват погрешно, че не би трябвало да е така. Също така определяме страховете си като глупави и несериозни и това намалява готовността ни да ги споделим. Все пак почти всеки е изпитал приятното и облекчаващо усещане, след като разкажем притесненията си на някой, който е преживял същото като нас, който ни разбира и приема.

Партньорът в изслушването може да бъде всеки човек, с когото се чувстваме сигурни-приятел, колега, съсед, роднина или всеки друг човек, пред когото се чувстваме добре. И двамата може да се чувстваме неловко, но въвеждането на няколко правила и постоянството, създават усещане за безопасност, доверие и комфорт. Слушателят трябва единствено да слуша, без да коментира и да дава съвети.

5.Чудовището – това е една техника, която е базирана на визуализацията. Страховете възникват, когато сме още малки и всичко около нас изглежда огромно. Тогава не сме могли да си обясним случващото се и не сме имали контрол над страха си. Така той безпрепятствено се е настанил в ума ни като гигантско чудовище. Но сега вече ние сме по-големи от същия този страх. Вече не сме деца, а възрастни хора със силата и разбиранията на възрастен. Притежаваме множество умения за работа с хора, умения за справяне с различни житейски ситуации, умения да защитаваме себе си и другите. Но страхът е останал като рефлекс в нас, създавайки болка и напрежение.

За да изпробваме тази техника, трябва да мислим за този страх, който ни преследва до днес, но за когото знаем, че има корени в миналото. Затваряме очи и се опитваме да си представим този страх като голямо чудовище. Представяме си това чудовище в големи детайли. Визуализираме го толкова голямо и мощно, колкото може да бъде. Трябва образът на чудовището да бъде плашещ за нас.  Даваме време на въображението си да създаде този образ, ще му трябват поне няколко минути. Опитваме се да уголемим този образ, докато не стане застрашителен за нас. Когато това стане, си казваме:“ Това беше преди“. Чудовището може да върне усещанията от миналото, когато страхът се е появил и ние сме били малки и безпомощни. Следващата стъпка е да си представим, че чудовището се смалява, смалява, смалява, докато стане толкова малко, че може да се побере в ръката ни. Казваме си: “Това е сега.“ Повтаряме това упражнение няколко пъти. Повтаряме, докато можем лесно да „свиваме“ чудовището. Когато се вгледаме в малкото чудовище, разбираме, че то е наш помощник, защото може да сигнализира за реална опасност. Казваме на този съюзник:“Благодаря, че ме защити, когато се нуждаех от помощ. Аз те ценя. Но сега разбирам, че си бил претоварен. От сега нататък може да не си тук, когато няма реална опасност наоколо.“

Тази техника звучи лесна, но не всеки визуализира с лекота. Някои хора си представят звуци по-лесно, други-картини, трети-усещания в тялото и т.н. Можем да наблегнем на тези представи, които са най-лесни за нас. Правим това упражнение всеки път, когато се натъкнем на някои от страховете си. Така то ще стане лесно за нас и ще можем да контролираме по-лесно страховете си.

източник: theway2yourself.wordpress.com