Как правилно да реагираме на обиди

На света не съществува човек, който никога да не е бил обиждан. Със сигурност познавате някой, който сякаш няма слух за обидите, както се казва “абсолютно перде”. И такъв, който реагира с болка, страда и запазва обидата за дълго в себе си.
Всички знаем, че задържаната обида, може да бъде унищожителна за нас, за психичното ни здраве. Но какво ни кара да се обиждаме? Как казаното от някой друг може да има такава сила върху нас?

Като за начало нека помислим, защо му е на “някой си” изобщо да ни обижда. Някой се нуждаят от това, за да се утвърдят като личности, като лидери, други се опитват да се освободят от натрупания стрес и отрицателни емоции, трети пък от липса на физическа сила, използват обидите като оръжие. Важно е да разграничавате критиката от обидите. Критикуващият със сигурност ще посочи факти, конкретни ситуации и действия. Докато обиждашия човек, просто “изсипва” кофата с пумия, без да се обяснява защо.
Някой хора умеят да уловят мига и да дадат точния отговор, когато са обиждани. Т.е. да постявят обиждащия на място. Те не приемат да бъдат обиждани и знаят точно как да постъпят, за да предотвратят това, като “отвърнат на удара”.

Както казахме, преди да отговорите на обидата, анализирайте ситуацията и ако това е по-скоро конструктивна критика, просто признайте, че грешите. А ако не смятате, че сте в грешка, просто задайте конкретния въпрос: ” Имате ли конкретно предложение?”. По този начин слагате край на обидите и обръщате “караницата” в съвсем друга посока. Най-добре е да запазите самообладание, за да разсъждавате трезво и да не паднете на нивото на обиждащия. Ако срещу вас стои адекватно лице, дори и когато се е изразил възможно най-сурово, в крайна сметка ще предложи други възможности.
Трудно е, но човек трябва да се учи да запазва спокойствие в ситуации, в които го обиждат, за да може да “атакува” със спокоен тон и конкретни въпроси, който ще “забият” зачервеното, погрозняло от злоба, бълващо обиди лице, които стоят пред него. Като например: “Защо мислиш така?”, “Какво точно се опитваш да кажеш?”, “Защо си толкова заинтересован от това?”. Рядко се отдава възможност да успееш да зададеш такива въпроси, но успееш ли, определено дават резултат – в твоя полза. Обиждащият усеща превъзходството ти. Обикновено тези хора са свикнали, когато обиждат, да получат покорно мълчание, изплашени погледи или неистови оправдания. Затова, когато покажете сила, различна от тяхната, агресивната, ги оставяте като в “необрано лозе”. Ако до сега са ви обиждали с думи като “глупак”, спокойно може да си дадете гепи на вътрешното си Аз и мислено да се запитате: “Кой е сега глупакът, а?!”.

Действително е много трудно да се научиш да запазваш самообладание в ситуации, в които кръвта ти нахлува в главата и ти идва да се разкрещиш, или пък да заплачеш и дни, месеци и дори години да си спомняш за тази случка и тя да предизвиква същите негативни емоции. Всичко става с времето. Ако сам не се научиш да отстояваш позицията си, няма кой да те научи и няма кой да я отстои.