Koи мазнини са полезни за здравето

Повечето хора, които водят активен начин на живот, имат доста сложни отношения с мазнините. Част от тях се стремят да ги елиминират напълно от менюто си, докато другите смятат, че понеже тренират, могат да си позволят да ядат повече от тях. Никоя крайност обаче няма да Ви даде тялото, което изглежда и функционира по начина, по който желаете. Това, от което в действителност се нуждаeтe, е достатъчно количество от правилния вид мазнини.

Защо някои мазнини са здравословни

Това твърде злепоставяно хранително вещество има доста важна работа (освен че прави еклерите толкова вкусни). Определени субстанции в мазнините осигуряват жизненоважни мастни киселини – съединения, които тялото Ви не може да произведе само, но са му необходими. „Нужни са, за да поддържат здрави клетките, очите и кожата Ви, и за да контролират нивата на холестерола”, твърди Алиша Кендинг, диетолог към Олимпийския комитет на САЩ. Организмът си осигурява мастни киселини от полиненаситените и мононенаситените мазнини. Когато специалистите обясняват, че 20 до 35% от дневния калориен прием е добре да идва от мазнини, имат предвид точно тях. Мононенаситените са в изобилие в авокадото, ядките, фъстъченото масло, зехтина. Полиненаситените могат да бъдат открити в слънчогледа, царевицата и соевите масла.

Защо толкова се говори за омега-3

Какво може да се каже за царицата на полезните мазнини – омега-3? Срещащи се най-вече в някои риби и синтезирани в тялото Ви от храни, съдържащи алфа-линоленови киселини – в това число ленено семе и орехи, омега-3 са тип полиненаситени мазнини, които в последно време придобиха статута на супер храна. Това е благодарение не дългия списък с качествата им. Те не само ограничават риска от сърдечносъдови заболявания, но и намаляват заплахата от артрит и дори рак. Ако приемате прекалено малко от тях, се увеличава шансът да започнете да страдате от депресия, да се преуморявате по-лесно и да помните по-малко. Някои обещаващи изследвания сочат, че омега-3 намаляват признаците на възпаления, но все още не може да се каже, че това означава по-бързо възстановяване и по-добро спортно представяне. За атлетите препоръчителния прием на този тип мазнини е като за всички останали – 20 до 35% от дневния калориен прием.

Кога мазнините стават вредни

Както стана ясно, имате нужда от известно количество мазнини, но не и от тези два вида: наситени и трансмазнини. „Никакви тренировки не могат да ги направят добри за Вас”, предупреждава нутриционистът Джена Бел. Наситените мазнини, които могат да бъдат открити в някои меса и пълномаслените млечни продукти (например масло, чийзкейк или сладолед), значително увеличават риска от сърдечносъдови заболявания. Трансмазнините – хидрогенирани масла, имащи за цел да увеличат годността на продуктите, в които се слагат (като бисквити, чипс и повечето видове маргарин), са дори още по-лоши. Всеки 2% допълнителни калории, които приемате през деня, дошли от трансмазнини, увеличават с 23% риска от коронарни сърдечни заболявания. Според препоръките наситените и трансмазнините трябва да са под 10% от дневния Ви калориен прием, но в действителност „няма приемлива граница за тях”, обяснява Кендинг.

Що се отнася до това да различавате добрите от лошите мазнини, имате два избора. Може да следите написаното на етикетите на храните или може да използвате системата на Бел. „Гледайте на мазнините по два начина. Запитайте се дали са от растения или от морето или пък са от животински произход. Фокусирайте се върху първия вид и ще имате сериозна полза от тях”, заключва Джена Бел.

източник: 2befit.bg