Опасна ли е емпатията?

Сподели в

Като човешки същества, в природата ни е да се опитваме да се свързваме, разбира и да реагираме един на друг. Повечето хора основават емоциите си на чувства и реакции, които предизвикват един в друг. Емпатията е способността да споделяме чуватвата на другите и дори може би е най-важната черта, която човек притежава и демонстрира. Емпатията ни позволява да обичаме, да се учим, да общуваме, да си сътрудничим и да живеем в едно успешно общество.
Много са факторите, които могат да отслабят емпатията. Изследвания сочат, че съществува връзка между понижените нива на емпатия, дължащи се на травми от различни форми в миналото. Например, екстремни стресиращо фактори в детството могат да намалят състраданието и съпричастността на човек.

Всъщност до колко е добре за нас самите да притежаваме емпатия? Действително това ни прави по-добри хора, но как се отразява на здравето ни?
Тази привидно положителна емоция, може да има и лоша страна, особено, ако някой е толкова погълнат от чувствата на друг, че пренебрегва собствените си чувства и нужди. Учени твърдят, че онези, които редовно дават приоритет на чуждите емоции, са по-податливи на тревожност и депресия.

Емпатите са във вечен мисловен спор – доброто срещу лошото, положително и отрицателно. Заложници на емпатията рискуват да станат най-вече лекари, учители, психолози, юристи, социални работници. Заложници казвам, защото тези хора не могат да останат равнодушни към болката на другите, не могат да пренебрегнат тъгата и не могат да не я съпреживеят. Пренебрегват своята болка, за да споделят чуждата, защото: “Споделена болка – половин болка!”. Само, че кой ще “намали” тяхната мъка?

Както казахме в началото, да притежаваш емпатия, означава да си човечен. Изводът е, че както всичко друго на този свят, колкото и да е хубаво, ако е прекалено, все за някой става лошо.