Йогата „надува“ егото ни

Егото е неизменна част от човешката същност и в това няма нищо лошо. Най-малкото, без него нямаше да оцелеем в света на материята. Но когато изтървем юздите и му позволим то да дирижира живота ни, последствията могат да бъдат меко казани неприятни. Чудите се какви – просто пуснете новините и вижте светът, в който живеем днес.

Целта на йога не е да потисне или унищожи напълно егото, а по-скоро да ни научи как да го държим под контрол, вместо то да контролира нас. Практикувайки редовно йога, ние не само започваме да чуваме тялото си и да го извайваме, а постепенно достигаме до своята истинска същност, овладяваме емоциите и мислите си и като страничен ефект неусетно преодоляваме следните хватки на егото:

1. Избавяме се от желанието да бъдем винаги прави

Егото обожава да изкарва другите грешни или виновни. Думата „йога“ от санскрит означава единство, свързване. Когато сме настроени враждебно към някого или нещо, ние сме отделени от единството на духа. Кой би губил време и сили в конфликти и себеизтъкване, знаейки че отсрещната страна е просто друга форма на проявление на самия него? А истината така или иначе за всеки е различна. Тогава ние не се стремим да убедим другия в нашата правота, а по-скоро да влезем в обувките му и да разберем неговата гледна точка. Така шансът двете да се срещнат по средата е много по-голям.

2. Разделяме се със желанието да имаме повече

Егото никога не може да бъде задоволено, то винаги иска повече. Безразборното трупане на вещи, комерсиалният стремеж към притежания, имоти, коли, скъпи дрехи и обувки, модерни устройства, безсмислени технически джаджи и какво ли още не, прилича на заразна наркотична болест, предавана по аудио-визуален път. Според йога чашата на човешките желания е бездънна и опитите да я напълним чрез вещомания винаги водят до разочарование и показват бедност на духа. Йога ни учи да поддържаме ума си в състояние на равновесие и удовлетвореност, независимо какво ни се случва и колко притежаваме. Животът ни става прост и изпълнен със сигурност, защото преминаваме отвъд илюзията и тревогите на нашата действителност. Осъзнаваме, че човек реално има нужда от много малко, за да живее, и всичко необходимо ще дойде само в точното време и място. Живеейки в хармония със себе си и Вселената, ние не чувстваме недоимък или материална липса и знаем, че сме защитени, обичани и вечни.

3. Спираме да се обиждаме

Когато се обиждаме от думите или действията на другите, ние всъщност се съгласяваме с тях. Увереният и умиротворен ум не се обижда от хулите на хората, както и не се възгордява от хвалебствията им. Когато се чувстваме завършени и цялостни, знаейки че сме свързан с всичко и всички, е много по-трудно някой да натиска копчетата на емоциите ни и да ни изкарва извън релси.

4. Разделяме се с чувството за превъзходство

Превъзходството всъщност не означава да си по-добър от някой друг, а да си по-добър, отколкото си бил. Когато се стремим към себеусъвършенстване и се състезаваме единствено със себе си, това ни позволява всеки път да надскачаме онова, което сме мислели, че можем. Тогава самоуважението ни не зависи от оценките на околните, а произлиза от чувството за лична удовлетвореност и стойност. Това на свой ред ни позволява да уважаваме и ценим постиженията на другите, и премахва нуждата на егото да се чувства по-високо или по-ниско от тях.

5. Отхвърляме нуждата да побеждаваме

Когато се делим на победители и победени, това всъщност е гласът на егото. Йога ни учи да приемаме спокойно както победата, така и загубата, защото и двете са преходни и мимолетни състояния на ума, а не стремления на духа. А усещането, че всичко е едно и ние сме част от цялото, ни помага да погледнем на противника си през очите на духа и да видим себе си в него. Тогава понятия като победител и губещ се обезсмислят от само себе си.

6. Спираме да робуваме на репутацията си

Общественият ни имидж или „Какво ще кажат хората“ е в главите на другите и ние реално нямаме контрол над него. Следователно е напълно безполезно да робуваме на етикети и оценки, които някой друг е решил да ни постави. Не изпитваме нужда и ние да поставяме такива на себе си или околните. Започваме да живеем от тишината и хармонията на нашето истинско Аз. Животът ни на свой ред става отражение на това висше Аз, а не на външни обстоятелства и хора. Започваме ние да контролираме своята действителност, а не обратното.

7. Не се идентифицираме с действията и постиженията си

Най-простият начин да избегнем капаните на Егото във всяко нещо – това е непривързаност към резултатите от собствените ни действия. Как се прави това? Йога препоръчва да подаряваме резултатите от своя труд на Бога, тоест, правейки нещо, резултата от това действие да посвещаваме на Бога и да му благодарим за това, че ни се е отдало да извършим това действие, ясно разбирайки цялото божествено ръководство, довело ни до оптималния резултат.

По такъв начин, егото се оказва извън уравнението и при нас няма да се получи възгордяване за това, което по собствено мнение ние изобщо не сме направили, бидейки само инструмент в ръцете на Бога.

източник: zdravei.org