Защо оставаш при него?

Сподели в

Колко от вас биха си признали, че са посягали на жена? Никой? Тези които вдигат ръка срещу жена са страхливци, заслужаващи да бъдат подигравани за това. Това е причината никой да не си признава. Защото въпросните насилници знаят, че това е неправилно и с всеки удар, който нанасят на нежния пол, изтриват все повече същността си на мъж.

Много се оправдават с нетрезво състояние или провокация от страна на жената, но каквото и извинение да измислят, не струва.
Насилниците биват привличани към хора, които вече се чувстват безсилни в други аспекти на живота си. Тези хора не са сигурни в собствената си стойност и не мислят за техните си нужди. Насилниците изграждат самочувствието на жертвата, преди да въведат злоупотребата. Много от тях са били жертви на домашно насилие като деца или са израснали с родители, които са ги насилвали. Това са видели, така са пораснали, това е техният модел за подръжание, няма как да е нещо различно.

Всъщност насилниците се чувстват безсилни. Всички те искат да имат власт над жертвата си. Искат да докажат доминантността си. Несигурни и недоверчиви са, затова и често ревнуват. Искат да имат контрол и затова “мачкат” вербално. Твърде вероятно е да проявяват жестокост към деца или животни. Свръхчувствителни са и реагират агресивно.

А сега, колко от вас жени биха споделили, че са били физически наранявани от мъж? Със сигурност много малко. За съжаление безброй са смъртните случаи след побой вкъщи. А защо не си тръгват преди да се стигне до фатален край? В такъв случай, често се срещат коментари от типа на “Сама си е виновна щом стои при него!”.

Не, не са глупави и не са мазохистки. Те просто не са в състояние да мислят трезво и да взимат рационални решения. Освен физическо, те страдат и от психическо насилие. Дори и да притежават финансова възможност и подкрепата на близки хора, за да напуснат, те някак си извратено се чувстват задължени да останат при насилника си. Това е синдромът на жертвата. Те винаги намират оправдания за унижението и болката, които търпят и дори се самообвиняват.
Решенията, които взимат тези жени, може и да изглеждат като пълна лудост на някой, който не е бил малтретиран. Въпреки, че я е бутнал по стълбите, заплашил е живота й с оръжие, пребил я е като куче и я е унижил по какви ли не извратени начини, тя винаги намира начин да го оправдае.

Тези жени не се чувстват като жертви. Напротив, те смятат, че са силни личности, влюбени в човек със сериозен проблем. Те остават с идеята да му помогнат да се справи с проблема си. Смятат, че могат да го променят.

Има още много причини, поради които жертвите остават в една връзка. Статистиката показва, че жертвите на насилие претърпяват средно до седем атаки. Доминиращата причина е зависимостта: Контролът от страна на насилника, срамът от насилието, а и нефункционалният характер на връзката намалява самочувствието и доверието на жертвата и често кара жертвата да се оттегли от приятели и семейство, създавайки още повече страх и зависимост от насилника. Самото насилие се преживява като емоционално отхвърляне с опасността от изоставяне. Това предизвиква чувство на срам и страх, които след това се облекчават по време на фазата на медения месец. След това жертвите се надяват, че насилника ще се промени. В края на краищата има добри времена между епизодите на злоупотреба. Има причини, поради които човек обича или някога е обичал насилника, а често тази причина са деца.

Ако сте жертва на насилие, чувствате се засрамен. Вие сте били унижени и вашето самочувствие и увереност са били подкопани. Скривате случаите на агресия към вас от близки до вас хора, често за да защитите репутацията на насилника и поради собствения си срам. Насилникът използва тактики, за да ви изолира от приятели и близки, като ги критикува и прави забележки, предназначени да ви принудят да се оттеглите. Ти си или с него, или срещу него. Това е предназначено да увеличи контрола върху вас и зависимостта ви от него.